2012 г. ще е толкова трудна и преломна за българската енергетика, че ако към декември не се сбъдне пророчеството на маите за края на света, със сигурност самата българска енергийна система вече няма да е същата. Преходът от сегашният модел на полулиберализиран пазар към пълното освобождаване на продажбите на ток и газ ще промени много неща. А всеки преход е труден.

Март 2012 г. е крайният срок, който Еврокомисията даде на всички страни членки да въведат т.нар. Трети либерализационен пакет. Основното в него включва отделяне на производството от търговията и от преноса на газ и ток в различни компании . Други клаузи от енергийния пакет осигуряват защита от изключване на достъпа до енергия на битови потребители при бавене на плащането на сметки например, както и разширяване на правата на потребителите при некачествено снабдяване.

Либерализация на българския енергиен пазар щеше да има и през 2007 г., когато страната влезе в Евросъюза. Но на практика тя не почна, а спря тогава. Няколко години преди това правителството на НДСВ прие график, според който свободно договаряне на доставки могат да правят първо най-големите консуматори на ток високо напрежение, след това – средните и накрая – най-малките потребители. Но когато нещата опряха до малките фирми и домакинствата, процесът спря, защото започнаха да се чувстват дисбалансите на системата.

При напълно свободен пазар всяка централа се стреми да продава тока по най-изгодния за нея начин - да го изнася, ако конюнктурата в региона е изгодна, или поне да го продава на определен брой големи консуматори, които имат равномерно потребление и му гарантират дългосрочни търговски отношения. За да защити населението, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) се видя принудена да въведе задължителни квоти за продажба на ток на НЕК от производителите на електроенергия. По силата на тези квоти АЕЦ „Козлодуй“ например е длъжен да продава над половината от произвеждания ток на НЕК и да разполага за свободния пазар и за износ само с остатъка. Квотите се определят в средата на всяка година заедно с цената на тока и този инструмент бе възприет като най-компромисния и безобиден вариант да се регулира системата и да изкараме прехода към пълната либерализация. И така - вече пет години.

В момента едва около 27% от търговията в страната се осъществява по изискванията на свободния пазар. Само шестима производители на ток сключват реални сделки на свободния пазар с 66 потребители и 34-ма търговци на електрическа енергия.

За да се счита пазарът за напълно свободен, всеки, включително последното домакинство, трябва да има възможност да избира доставчика си на енергия. Местното ЕРП, на чиято територия живее клиентът, е просто фирмата, която взима твърда такса за разпределението на тока, но основната част от цената ще се формира от това, което плащаме на доставчика.

До това положение обаче ще се стигне доста трудно. Още повече, че в самия ЕС има различни модели на работещ либерализиран пазар на тока. Във Великобритания и част от скандинавските държави действа правилото всеки доставчик на ток да има достъп до крайните потребители посредством ваучери, които се продават свободно в търговската мрежа. Изградената десетилетия наред електроразпределителна мрежа в тези държави позволява електромерът да се зарежда с ваучерите и така жилището да има достъп до ток или газ за определеното на ваучера време. Системата много наподобява тази с предплатените карти за мобилен телефон. Много британци си избират ваучерите според цената и условията, можейки свободно да си променят доставчика по всяка време.

В Германия, Австрия, Чехия, Белгия подходът е съвсем друг. Там се държи на предварително сключени договори за различни периоди от време. Всеки търговец на енергия предлага различни условия. Тарифите, които са изключително разнообразни особено в Австрия и някои немски провинции, се отличават една от друга по най-различни признаци. Най-често те имат твърда част, т.е. количество енергия, която струва по-евтино, но се плаща независимо дали е изразходена или не, и плаваща част. Някои тарифи позволяват по-евтино потребление през уикендите и почивните дни и спират или ограничават потреблението през останалите дни от седмицата, т.е. са подходящи за вили. Други – напротив, предвиждат скъп ток през уикенда, но съдържат условието 12 определени часа през седмицата токът да е почти безплатен - през тези часове домакинството може да извършва всички енергоемки дейности в жилището.

Какъв модел ще се избере за България ще научим тази година. Но със сигурност преминаването към него няма да стане изведнъж. А трудностите, които неминуемо ще се появят, най-вероятно ще доведат до компромиси, отстъпления и временни решения. Или с други думи – предстои ни интересна година.