АДТС ВНЕСЕ В ПАРЛАМЕНТА 7 ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ УСЛУГАТА ДЯЛОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ПО-ДОБРА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ ИНТЕРЕС
Във внесеното писмо изразяваме своето притеснение, че евентуалното приемане на някои предложения за промени, се създава потенциален риск България да бъде санкционирана от Европейската комисия заради неспазване на европейските директиви.
Изключително сме притеснени от изказаните неколкократно в медиите предложения за даване на право на избор на клиентите да бъдат отчитани „на кубатура”. Кубатурата е един много остарял метод за разпределение на енергията в сградата, от който България се отказа преди 15 години. От тогава цената на топлинната енергия се е повишила почти три пъти. Можем сами да преценим дали с днешните цени принципът на кубатура е изгоден за клиентите. При евентуално приемане на решение за въвеждане на плащане на кубатура на практика клиентите се лишават от свободата за избират дали да ползват и колко да ползват отопление. Плащането на кубатура означава, че няма значение дали ползваме или не, дали пестим или не, дали сме вкъщи или не за съответния период – сметката ни ще бъде изчислена на база кубатурата на нашето жилище, а не на реалното ни потребление. Това означава, че избор не съществува. Всички в сградата ще ползват и плащат това, което е подадено като количество енергия в абонатната станция, включително и необитаваните апартаменти (което поражда още един голям въпрос, как вътре в сградата ще задължат собствениците на необитаеми жилища да плащат определената им сметка на кубатура).
През 2012 г. бе приета Директива на ЕС номер 27/2012, която регламентира, че в страните членки на ЕС задължително трябва „разпределението на топлина, студ и топла вода да се извършва минимум един път годишно въз основа на фактическата консумация, за да могат потребителите да контролират своето потребление и да получават информация за потреблението си на кратки интервали.
За да се гарантира разпределение според потреблението, до 31. декември 2016 г. централно топлоснабдените многофамилни сгради трябва да се оборудват с необходимите отчитащи уреди. Където по технически или икономически причини прилагането на топло- и студомери е невъзможно, се прилагат разпределители.”
Приемането на опция за кубатура не само лишава клиентите от избор, не само оскъпява услугата, а противоречи на европейското законодателство, което е задължително от 2016 година и за България като страна член на ЕС. Ако сега приемем принципа за пресмятане на потребената топлинна енергия на кубатура, то след 2 години или ще трябва отново да правим промени, или ще търпим санкции. Не топлинните счетоводители оскъпяват услугата, а подобни предложения за плащане на кубатура биха я оскъпили. Доказано е, че сградите плащащи на кубатура потребяват с 40% повече енергия. Кой ще поеме отговорността за това бъдещо увеличение на сметките?
В някои страни от ЕС има възможност домоуправителят да отчита уредите в сградата етажна собственост. Самоотчетът се практикува и в момента от няколко сгради в София, малки и организирани. Но след отчета на уредите, домоуправителят носи данните или ги изпраща във фирмата за топлинно счетоводство. Той не прави сметката сам! А отчетът е само част от услугата на фирмите за дялово разпределение. В нея се включват обработката на данните, изработването на сметки, предаването на сметките на топлофикационното дружество, контактът с клиентите, рекламациите и евентуалните преработки на сметки, носенето на отговорност. Логично изниква въпросът кой носи отговорност за сметките на сградата, ако се правят от домоуправителя?
Считаме, че интересът на клиентите не е защитен с тази подготвяна промяна. Вероятно наистина има сгради, които са организирани и могат да решават вътрешните си проблеми, но това е по-скоро изключение, отколкото правило.
Ако аргумент за премахването на топлинните счетоводители е поевтиняването на услугата, то трябва да кажем и с колко – с около 2 лева на месец. Срещу „печалбата” от тези два лева на месец, ще вмените на клиентите сами да се отчитат и сами да си правят сметката, да архивират данните, рекламациите, оплакванията, допълнителните отчети, подаването на данните на топлофикационните дружества. Важно е обществото да разбере, че услугата дялово разпределение и/или самото изготвяне на сметките за отопление и битово горещо водоснабдяване никога няма да бъде безплатна. Тази услуга винаги ще се заплаща – на домоуправителя, на съответното топлофикационно дружество или на топлинния счетоводител. Защото услугата по засичане на потреблението, изчислението и изработването на сметките поражда разходи.
Подобна промяна няма да насърчи конкуренцията. Напротив. Ще направи отношенията в сградата още по-трудни. Ще натовари клиентите с избор, който не е в техен интерес и не е от тяхната компетентност.
Фирмите за дялово разпределение са подизпълнители на топлофикационните дружества от 2006 г. насам по силата на промяна в Закона за енергетиката. Преди промяната на ЗЕ фирмите за дялово разпределение имаха индивидуални договори с клиентите. С аргумента, че тяхната дейност следва да бъде по-стриктно контролирана, се създадоха нови отношения и те бяха поставени в ролята на подизпълнители на топлофикационните дружества. Ако тази констелация бъде възстановена отново, това няма да бъде проблем за фирмите. Да, ще създаде неудобства и разходи по организацията, но няма да е проблем. По-скоро очакваме останалите участници във веригата да изразят недоволство, тъй като няма да могат да налагат решения, както в момента. И най-важното – подобно решение ще създаде неудобство за клиента, защото сега заплаща всичко на едно място с фактурата към топлофикационното дружество, а тогава ще се наложи за топлинната енергия да плаща на едни каси и/или офиси на топлофикационното дружество, а за услугата дялово разпределение ще трябва да ходи до касите на съответното дружество. Ако се приемат промени, изискващи сключването на нови договори с етажната собственост това ще означава отново взимане на решения и събиране на подписи от страна на потребителите в сградите етажна собственост, и което би предизвикало огромно напрежение и недоволство сред абонатите.
1) Дяловото разпределение да остане задължително:
- Защото е по-справедливият от известните досега в практиката на Европа и света начини за разпределение на енергията при централното топлоснабдяване (другият, както споменахме по-горе, е „кубатура” или „квадратура”).
- Защото е в унисон с Директива 2012/27 на Европейския съюз
- Защото защитава интересите на отделните потребители на топлинна енергия в сградата
- Защото отчита индивидуалните особености в потреблението на топлинната енергия от ползвателите във всеки имот – обитаем/необитаем, мощност на отоплителните тела, начин на ползването им, продължителност на ползване и т.н.
2) Да се въведат санкции за потребители, които след надлежно уведомяване за проверка не осигурят (откажат) достъп.
3) Да се въведат ефективни санкции при нарушаване на целостта на защитните пломби, стикери и други средства.
4) Да се даде правото на избор на „топлинен счетоводител”, но дейността да продължи да бъде регламентирана чрез регистър в Министерство на икономиката и енергетиката, за да се гарантира отговорността – юридическа и финансова – на този, който изготвя разпределението, въз основа на което се фактурира топлинната енергия.
5) Извършването на дялово разпределение от топлофикационните дружества да се осъществява на конкурентен принцип, а не чрез възползване от естественото си монополно/господстващо положение, като се изнесе дейността в отделно търговско дружество, за да се избегне кръстосано субсидиране между лицензионната дейността на компанията и услугата дялово разпределение.
6) Да се въведат мерки за насърчаване на ползването на топлинна енергия от централното топлоснабдяване като икономически най-изгодния начин за отопление. Централното топлоснабдяване е най-изгодният начин на отопление, но само при условие, че се ползва от по-голямата част от потребителите в сградите.
7) Да се въведат конкретни санкции за демонтирането на отоплителните тела, което е в ущърб на интересите на собствениците – ползватели на топлинна енергия от централно топлоснабдяване. Най-добрата гаранция, че не се ”отклонява” енергия от отделни имоти е във всички имоти в сградата да има монтирани радиатори (дори и да не се ползват за отопление), оборудвани с измервателни уреди. Липсата на отоплителни тела в отделни имоти е предпоставка за монтиране на отоплителни тела без уреди и неправомерно ползване на топлинна енергия.