Изключително сме притеснени от изказаните неколкократно в медиите предложения за даване на право на избор на клиентите да бъдат отчитани „на кубатура”. Кубатурата е един много остарял метод за разпределение на енергията в сградата, от който България се отказа преди 15 години. От тогава цената на топлинната енергия се е повишила почти три пъти. Можем сами да преценим дали с днешните цени принципът на кубатура е изгоден за клиентите.  При евентуално приемане на решение за въвеждане на плащане на кубатура на практика клиентите се лишават от свободата за избират дали да ползват и колко да ползват отопление. Плащането на кубатура означава, че няма значение дали ползваме или не, дали пестим или не, дали сме вкъщи или не за съответния период – сметката ни ще бъде изчислена на база кубатурата на нашето жилище, а не на реалното ни потребление. Това означава, че избор не съществува. Всички в сградата ще ползват и плащат това, което е подадено като количество енергия в абонатната станция, включително и необитаваните апартаменти (което поражда още един голям въпрос, как вътре в сградата ще задължат собствениците на необитаеми жилища да плащат определената им сметка на кубатура).

През 2012 г. бе приета Директива на ЕС номер 27/2012, която регламентира, че в страните членки на ЕС задължително трябва „разпределението на топлина, студ и топла вода да се извършва минимум един път годишно въз основа на фактическата консумация, за да могат потребителите да контролират своето потребление и да получават информация за потреблението си на кратки интервали.
 
За да се гарантира разпределение според потреблението, до 31. декември 2016 г. централно топлоснабдените многофамилни сгради трябва да се оборудват с необходимите отчитащи уреди. Където по технически или икономически причини прилагането на топло- и студомери е невъзможно, се прилагат разпределители.”

 Приемането на опция за кубатура не само лишава клиентите от избор, не само оскъпява услугата, а противоречи на европейското законодателство, което е задължително от 2016 година и за България като страна член на ЕС. Ако сега приемем принципа за пресмятане на потребената топлинна енергия на кубатура, то след 2 години или ще трябва отново да правим промени, или ще търпим санкции. Не топлинните счетоводители оскъпяват услугата, а подобни предложения за плащане на кубатура биха я оскъпили. Доказано е, че сградите плащащи на кубатура потребяват с 40% повече енергия. Кой ще поеме отговорността за това бъдещо увеличение на сметките?

В някои страни от ЕС има възможност домоуправителят да отчита уредите в сградата етажна собственост. Самоотчетът се практикува и в момента от няколко сгради в София, малки и организирани. Но след отчета на уредите, домоуправителят носи данните или ги изпраща във фирмата за топлинно счетоводство. Той не прави сметката сам! А отчетът е само част от услугата на фирмите за дялово разпределение. В нея се включват обработката на данните, изработването на сметки, предаването на сметките на топлофикационното дружество, контактът с клиентите, рекламациите и евентуалните преработки на сметки, носенето на отговорност. Логично изниква въпросът кой носи отговорност за сметките на сградата, ако се правят от домоуправителя?

Считаме, че интересът на клиентите не е защитен с тази подготвяна промяна. Вероятно наистина има сгради, които са организирани и могат да решават вътрешните си проблеми, но това е по-скоро изключение, отколкото правило.

Ако аргумент за премахването на топлинните счетоводители е поевтиняването на услугата, то трябва да кажем и с колко – с около 2 лева на месец. Срещу „печалбата” от тези два лева на месец, ще вмените на клиентите сами да се отчитат и сами да си правят сметката, да архивират данните, рекламациите, оплакванията, допълнителните отчети, подаването на данните на топлофикационните дружества. Важно е обществото да разбере, че услугата дялово разпределение и/или самото изготвяне на сметките за отопление и битово горещо водоснабдяване никога няма да бъде безплатна. Тази услуга винаги ще се заплаща – на домоуправителя, на съответното топлофикационно дружество или на топлинния счетоводител. Защото услугата по засичане на потреблението, изчислението и изработването на сметките поражда разходи.

Подобна промяна няма да насърчи конкуренцията. Напротив. Ще направи отношенията в сградата още по-трудни. Ще натовари клиентите с избор, който не е в техен интерес и не е от тяхната компетентност. 

Фирмите за дялово разпределение са подизпълнители на топлофикационните дружества от 2006 г. насам по силата на промяна в Закона за енергетиката. Преди промяната на ЗЕ фирмите за дялово разпределение имаха индивидуални договори с клиентите. С аргумента, че тяхната дейност следва да бъде по-стриктно контролирана, се създадоха нови отношения и те бяха поставени в ролята на подизпълнители на топлофикационните дружества. Ако тази констелация бъде възстановена отново, това няма да бъде проблем за фирмите. Да, ще създаде неудобства и разходи по организацията, но няма да е проблем. По-скоро очакваме останалите участници във веригата да изразят недоволство, тъй като няма да могат да налагат решения, както в момента. И най-важното – подобно решение ще създаде неудобство за клиента, защото сега заплаща всичко на едно място с фактурата към топлофикационното дружество, а тогава ще се наложи за топлинната енергия да плаща на едни каси и/или офиси на топлофикационното дружество, а за услугата дялово разпределение ще трябва да ходи до касите на съответното дружество. Ако се приемат промени, изискващи сключването на нови договори с етажната собственост това ще означава отново взимане на решения и събиране на подписи от страна на потребителите в сградите етажна собственост, и което би предизвикало огромно напрежение и недоволство сред абонатите.

1)    Дяловото разпределение да остане задължително:

• Защото е по-справедливият от известните досега в практиката на Европа и света начини за разпределение на енергията при централното топлоснабдяване (другият, както споменахме по-горе, е „кубатура” или „квадратура”).
• Защото е в унисон с Директива 2012/27 на Европейския съюз
• Защото защитава интересите на отделните потребители на топлинна енергия в сградата
• Защото отчита индивидуалните особености в потреблението на топлинната енергия от ползвателите във всеки имот – обитаем/необитаем, мощност на отоплителните тела, начин на ползването им, продължителност на ползване и т.н.
  
  

2)     Да се въведат санкции за потребители, които след надлежно уведомяване за проверка не осигурят (откажат) достъп.

3)     Да се въведат ефективни санкции при нарушаване на целостта на защитните пломби, стикери и други средства.

4)     Да се даде правото на избор на „топлинен счетоводител”, но дейността да продължи да бъде регламентирана чрез регистър в Министерство на икономиката и енергетиката, за да се гарантира отговорността – юридическа и финансова – на този, който изготвя разпределението, въз основа на което се фактурира топлинната енергия.

5)     Извършването на дялово разпределение от топлофикационните дружества да се осъществява на конкурентен принцип, а не чрез възползване от естественото си монополно/господстващо положение, като се изнесе дейността в отделно търговско дружество, за да се избегне кръстосано субсидиране между лицензионната дейността на компанията и услугата дялово разпределение.

6)     Да се въведат мерки за насърчаване на ползването на топлинна енергия от централното топлоснабдяване като икономически най-изгодния начин за отопление. Централното топлоснабдяване е най-изгодният начин на отопление, но само при условие, че се ползва от по-голямата част от потребителите в сградите.

7) Да се въведат конкретни санкции за демонтирането на отоплителните тела, което е в ущърб на интересите на собствениците – ползватели на топлинна енергия от централно топлоснабдяване. Най-добрата гаранция, че не се ”отклонява” енергия от отделни имоти е във всички имоти в сградата да има монтирани радиатори (дори и да не се ползват за отопление), оборудвани с измервателни уреди. Липсата на отоплителни тела в отделни имоти е предпоставка за монтиране на отоплителни тела без уреди и неправомерно ползване на топлинна енергия.